Съфинансиран от програма "Еразъм+" на Европейския съюз

| AT | EU | HR | GR | IT | LV | UA |

България

Национална предприемаческа екосистема и жени предприемачи

Измерване на въздействието – резултати от онлайн проучването с експерти по дигитализация

Заключения от местните кръгли маси със заинтересованите страни

Национална предприемаческа екосистема и жени предприемачи

Процентът на жените предприемачи в България е по-висок от средния за ЕС. Значителен дял имат и жените на високи ръководни позиции. Те са по-млади и по-високо образовани от мъжете, заемащи подобни позиции.

Към 2018 г. България е на 26-то място в света по условия за предприемачество сред жените с общ индекс 93,8 (при максимум 100). Сред страните от ЕС България е на 17-то място.[1] Намаление в тази класация се наблюдава за следващите 2020 и 2021 г., където България отбелязва 90,6 точки според индекса Жените, бизнесът и правото 2021[2]^{, [3]}.

По отношение на цифровизацията, приетата стратегия „Дигитална трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ очертава визията за дигиталния преход на националната икономика. Въпреки инициативите в редица пионерски технологии, интегрирането на цифровите технологии е неравномерно в различните региони и размери на компаниите, като малките предприятия демонстрират значително забавяне в тяхното навлизане.[4]

Проучване на агенция „Кантар“ за МСП от 2020 г. показва, че по-голямата част от жените предприемачи са на възраст над 40 години, а 57% от бизнеса им е създаден след 2001 г.[5]

Според същото проучване:

·         повечето жени предприемачи са с висше образование (90%) и обикновено са собственици/съсобственици на предприятието (59%) или негови управители (13%);

·         Подобно на структурата на МСП у нас, малките и средни предприятия, ръководени от жени, също са най-често микропредприятия (62%), следвани от малки предприятия (28%);

·         Обикновено жените предприемачи са активни в търговията (35%), но прави впечатление, че на второ и трето място са секторите, които са високо или средно технологични и интензивни на знания - производство (13%) и професионални дейности и изследвания (11%).

Данните показват, че като цяло жените предприемачи работят на българския пазар и по-рядко изнасят своите продукти/услуги на външни пазари. Това показва, че те могат да бъдат подкрепени в интернационализацията, за да развият бизнеса си и да покажат устойчиви резултати.[6]

Основният проблем, пред който са изправени жените предприемачи преди кризата с Covid-19, е недостигът на работна ръка, както и липсата на квалифицирани работници. Ефективността на административното обслужване също създава пречки за 35% от тях, а всяка трета жена предприемач споделя, че една от пречките пред развитието на бизнеса ѝ е липсата на защита срещу нелоялна конкуренция и наличието на сива икономика.[7]

Проучване сред 176 жени предприемачи в България показва, че първите три пречки пред стартиране и развитие на бизнес са: постигане на баланс между семейство и бизнес, подценяване на качествата им на бизнес дами и мениджъри, ограничена информация за успешните жени предприемачи. В същото време стимулите за жените да бъдат предприемачи въпреки трудностите са: стремеж към независимост и желание за генериране на по-високи доходи.[8]

Като цяло анализът на женското предприемачество показва, че компаниите, управлявани от жени, имат сходен профил с този на мъжете в България и са изправени пред подобни предизвикателства за развитието на бизнеса си като мъжете. Основните области, в които те биха могли да получат подкрепа, са свързани основно с човешките ресурси – в повишаване на уменията им.[9]

Според Доклада на ОИСР: „Липсващите предприемачи 2021 г.“ цялостните условия за предприемачество остават предизвикателни. Новите стартиращи предприятия се сблъскват с нива на административна тежест над средните поради дългите процеси и достъпът до финансиране е предизвикателство за предприемачите. Докато подкрепата за предприемачеството се състои главно от общи схеми за финансиране и обучение, съществуват малък брой специално разработени схеми за подкрепа на предприемачеството. Европейските структурни и инвестиционни фондове остават важна подкрепа за политиките и програмите в тази област. Има доста изчерпателна система за подкрепа на млади предприемачи. Предлагат се също специално обучение и наставничество за жени предприемачи; Стратегията за насърчаване на женското предприемачество обаче все още е в процес на разработване.[10]

Друго проучване показва, че желаните форми на подкрепа от жените предприемачи са предоставяне на финансови ресурси, популяризиране на историите на успешни жени предприемачи, обучение по предприемачество за предоставяне на определени знания и умения за създаване и развитие на бизнес[11].

Равнището на предприемачеството на ранен етап е малко под средното за ЕС за 2016-2020 г. Тази разлика е най-голяма сред младежите (5% в България срещу 7% в ЕС). Освен това голяма част от тези предприемачески дейности на ранен етап са били водени от липсата на други възможности на пазара на труда, особено сред възрастните хора (36%) и жените (33%). Премахването на всички различия в нивата на предприемаческа активност между групите от населението (т.е. прилагането на процента на предприемачество в ранен етап на мъже на възраст 30-49 години към цялото население) би довело до допълнителни 106 000 предприемачи. Около 60% от тези „липсващи“ предприемачи са жени, близо 60% са над 50 години и други 15% са младежи (20-29 години).[12]

Нивата на самостоятелна заетост са били под средните за ЕС през последното десетилетие. Жените (7%) и възрастните хора (12%) са по-малко склонни да бъдат самостоятелно заети в сравнение със съответната средна стойност за ЕС (10% за жените и 17% за възрастните). Самостоятелно заетите обаче е по-вероятно да наемат други (35% срещу 30%), включително по-висок дял на самостоятелно заетите жени в сравнение със средното за ЕС (30% срещу 24%).[13]

По отношение на развитието на умения могат да се наблюдават редица специфични мерки за развитие на предприемачески умения. Повечето от тях обаче са инициативи в малък мащаб. Забележително предизвикателство е, че не винаги е определен подходящ бюджет за изпълнение. Друг проблем е, че съществуващите мерки не използват опита на дългогодишни институции в областта на предприемачеството. Тези организации са се поучили от предишен опит и обикновено си сътрудничат в международен мащаб.[14]

Според Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността между жените и мъжете 2021-2030 г. все още предимно жените разполагат с по-малко свободно време от мъжете, тъй като са обременени с грижи за деца, възрастни хора и зависими членове на семейството. Жените отделят средно два пъти повече време на ден за грижи за домакинството и семейството от мъжете и отделят половината от времето си за свободното време, спортни и физически дейности, хобита и игри за такива дейности (по данни на НСИ).[15]

Според интервюираните жени предприемачи (176) в България основните предпоставки за успех в бизнеса са: лични качества, благоприятна бизнес среда и участие в мрежи[16]. Днес мрежите често се създават с помощта на нови технологии и цифровизация.

По отношение на потенциала на жените предприемачи в България по отношение на възприемането на дигиталните технологии, той може да се оцени като висок, предвид следните факти:

Според изданието за 2019 г. на Индекса на цифровата икономика и общество на Европейската комисия 26,5% от специалистите по информационни и комуникационни технологии в България са жени (спрямо 17,2% в ЕС). Делът на жените, завършващи ИКТ специалности в България, е близо 30% при средно за ЕС 16%. Сред учените и инженерите у нас 53% са жените при средно за Европа 40,5%. В България делът на жените, работещи в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, е най-висок (11%) в ЕС (спрямо 28% за мъжете). Равенството между жените и мъжете в тази област е вторият най-добър резултат в ЕС.[17]

Според доклад на PwC България българските МСП и стартиращи фирми имат добър достъп до алтернативни източници на финансиране. Наистина наличието на дялово финансиране и финансиране от бизнес ангели за нови и разрастващи се фирми е над средното за ЕС. Българските МСП също като цяло имат достъп до традиционно банково финансиране. Само 7% от молбите за заеми за МСП са отхвърлени, което е под средното за ЕС – въпреки че средните лихвени проценти за малки заеми са по-високи от средните за ЕС.[18]

Ключовите силни страни по отношение на екосистемата на МСП, докладвани в България – Информационен лист за МСП 2021 г. са:[19]

·         Въпреки факта, че МСП се радват на сравнително добър достъп до финансиране, размерът на компанията е трудно преодолим фактор. Според горепосочения доклад на PwC България по-малко от 20% от микропредприятията са получили банкови заеми, като вместо това разчитат на самофинансиране (61,3%) и заеми от семейството и приятелите (24,7%). Тази бариера се наблюдава и при възможностите за финансиране от ЕС. Само 8,2% от микропредприятията са се възползвали от финансиране от ЕС – срещу 26,4% за средните предприятия.

·         Регулаторната и административна тежест показва лека тенденция към намаляване през последните години. По някои показатели се наблюдава умерен напредък – като разходите за стартиране на бизнес, които постоянно намаляват през последното десетилетие и сега възлизат на 1% от дохода на глава от населението, под средното за ЕС. Въпреки това, според проучване на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, около 40% от МСП все още намират бизнес средата за изключително неблагоприятна.

·         Процесът на преструктуриране на българската икономика продължава с нарастваща заетост и добавена стойност, генерирана от МСП във високотехнологични сектори и услуги с интензивно използване на знания.[20]

В същото време Информационният лист за МСП за 2021 г. – България и Прегледът на представянето на МСП за 2021/2022 г. – България представят някои от следните ключови предизвикателства [21],[22]:

·         Според Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия недостигът на висококвалифицирана работна ръка, следствие от демографската криза в страната, остава едно от най-големите предизвикателства пред МСП.

·         Само 33% от МСП имат поне основно ниво на цифров интензитет (докато 60% го правят средно в ЕС).

·         С избухването на COVID-19 българските МСП отбелязаха спад през 2020 г., заетостта спадна с 4,0%, а добавената стойност с 2,6%. Докато повечето екосистеми следваха модел на отрицателни темпове на растеж през 2020 г. и възстановяване през 2021 г., екосистемата за търговия на дребно беше особено силно засегната.

·         Едно от основните предизвикателства пред българските МСП е предприемачеството. Предприемаческите намерения и предприемаческите дейности на ранен етап са ниски. Липсата на предприемачески умения е свързана с недостатъчното качество на образованието.

·         Продължават регионалните различия, като МСП са концентрирани в столицата и няколко региона.

Според „Европейски иновационен индекс 2020 г.“ (European Innovation Scoreboard 2020) България се счита за „скромен иноватор“, тъй като страната се представя под 50% от средното за ЕС. Това представяне обхваща и МСП; които имат един от най-ниските нива на вътрешни иновации в ЕС от 13,8%. България също се представя зле в цифровизацията според Индекса на цифровата икономика и общество за 2020 г.

Според най-новия доклад „Европейски иновационен индекс 2022 г.“ (European Innovation Scoreboard 2022) разликата в представянето на страната спрямо ЕС става все по-голяма. България е нововъзникващ иноватор с резултати от 45,2% от средното за ЕС. Представянето също е под средното за нововъзникващите новатори (50,0%)[23]. България има много по-висок дял на неиноватори, които нямат интерес да правят иновации. Освен това е по-трудно да започнете нов бизнес.[24]

Въпреки че нововъзникващите иноватори не наваксват, най-слабо представящите се нововъзникващи иноватори (като България) дори виждат, че изоставането им от повечето други държави-членки се увеличава. За България представянето намалява съответно през 2017, 2019 и 2020 г. и нараства през всички останали години. Увеличението на производителността през 2022 г. (3,0%) се дължи на подобрената производителност на МСП с иновации в бизнес процесите и Иновативни МСП, които си сътрудничат с други.[25]

Обучение по дигитализация на бизнеса в България

След проведен обширен преглед и анализ на обучителни и образователни програми за експерти и специалисти по дигитализация на бизнеса в България, могат да бъдат откроени няколко организации, предоставящи знания и умения в тази област.

Най-подробната програма по дигитален маркетинг в България се предоставя от „Софтуни диджитал“ (digital.softuni.bg), която надгражда знанията и  уменията на обучаемите за стартиране и развиване на бизнеса в цялостната програма по дигитален маркетинг в България. Тя включва няколко модула като: въвеждащ курс по дигитален маркетинг; основи на маркетинга, включващ всички фундаментални теми в дигиталния маркетинг като: Маркетинг на съдържанието, SEO, имейл маркетинг, Google Ads, Google Analytics и Facebook маркетинг, както и професионални модули за специализация в следните професии: експерт по маркетинг в социалните медии; експерт по маркетинг на ефективността; Search Engine Optimization (SEO) и Search Engine Marketing (SEM) експерти. Тази програма на „Софтуни диджитал“ е насочена към всеки, който желае да изгради кариера в сферата на дигиталния маркетинг и за тези, които възнамеряват да създадат собствен бизнес или да развиват вече съществуващи бизнес проекти и да надградят дигиталните си умения.

Друга обучителна организация, предоставяща знания и умения по дигитализация на бизнеса, е „Нет Ит“  (marketingacademy.bg). Тя предлага цялостна програма по дигитален маркетинг, включваща иновативни онлайн обучения съпроводени от консултации с експерти и готова маркетинг стратегия. Някои от популярните обучителни модули на „Нет Ит“ са: „Стартирайте собствен бизнес онлайн“, представящ на всеки курсист как може сам да стартира корпоративен уеб сайт, блог, онлайн магазин или сайт визитка, като обучението се фокусира върху придобиването на реални, практически умения, подплатени със солидни знания в областта на дигиталния бизнес и дигиталния маркетинг. В модула „Специализирано обучение по маркетинг“ курсистите придобиват задълбочени знания и реални практически умения по Оптимизация на сайтове за търсещи машини (SEO), Маркетинг в социалните мрежи, Имейл маркетинг, Маркетинг на съдържание, Реклама в Google и Реклама във Facebook.

Консултантската компания „Експлора академия“ (https://xplora.academy/) също предоставя специализирано обучение по дигитален маркетинг. В обучителните модули са включени знания и умения за провеждане на успешен маркетинг в дигиталната ера, маркетинг на съдържанието, маркетинг в социалните медии, реклама в Гугъл, имейл маркетинг и маркетинг в търсещите машини, планиране, управление и анализ на резултати от кампании и др.

Back to Top

Измерване на въздействието – резултати от онлайн проучването с експерти по дигитализация

Без изключение всички интервюирани експерти по дигитализация на бизнеса потвърдиха ефективността на предложеното обучение в работата им като обучители или консултанти на жени предприемачи.

Що се отнася до значението на подобно обучение, предназначено специално за жени предприемачи, отговорите бяха различни. Двама от осемте анкетирани експерти я определят като изключително важна, трима – като много важна и трима – като важна.

Само трима от осемте експерти са участвали в обучение за подкрепа на жени предприемачи и то само веднъж. Двама от участниците в такова обучение са предложили веднъж от тяхна страна обучение, специално насочено към жени предприемачи. Интересното е, че трима, които никога не са били обучавани да работят с жени предприемачи, са предлагали обучение на жени предприемачи повече от веднъж. Фокусът на техните курсове се е определял от участието им в асоциации на жени предприемачи или поради преобладаването на жени предприемачи в тяхното обучение.

При оценката на намаляването на времето (на годишна база), свързано с бизнес задачи, преобладава мнението, че то ще бъде намалено в диапазона от 51 до 75% (петима от експертите посочват този отговор). Останалите трима имат по-ниски очаквания – за тях времето ще бъде намалено с 26 до 50%.

Анкетираните споделят различни оценки за степента на намаляване на разходите на годишна база чрез използване на дигитални технологии и дигитални инструменти. Половината (четирима) смятат, че намалението ще бъде в диапазона от 51% до 75%, двама – между 26 и 50%, а един посочва двете крайности - 1 - 25% и 76 - 100%.

И накрая, експертите също се различават по отношение на очакваното годишно увеличение на приходите в резултат на внедряването на цифрови инструменти. Три от тях смятат за реалистично увеличение на приходите от 51 на 75%, две – от 26 на 50%, две – от 1 на 25%, а само една прогнозира увеличение от над 75%.

Отговорите, получени от експертите на последния въпрос относно възвръщаемостта на инвестицията в дигитално обучение и закупуване на оборудване, необходимо за използването на дигитални инструменти, са белязани с известна уклончивост:

·         Те определено ще се възползват от такова обучение в дългосрочен план. Дигиталните инструменти спомагат за организирането на вашите задачи, наблюдението на всяка задача, спестяват ви време, осигуряват по-високо качество на крайния продукт/услуга. Спестявайки време, те могат да си позволят повече клиенти, което може да доведе до по-високи печалби.

·         Отговорите на въпросите ще зависят до голяма степен от вида на бизнеса/отрасъла и размера на бизнеса – дали е микро, МСП или предприятие. Някои бизнеси могат да бъдат силно дигитализирани, а други много по-малко. Дигитализацията носи преки ползи, свързани с печалбата, като възможност за продажба на повече клиенти на даден продукт или улавяне на пропуснати възможности поради автоматизация, но също и косвени ползи за печалбата, като оптимизиране на работата в екип, спестяване на разходи и ресурси, мотивация на служителите и т.н. въпросите по-горе трябва да бъдат формулирани по-точно, за да получите по-точен отговор.

·         Казвайки по-горе, вярвам, че всеки тип автоматизация и дигитализация в дългосрочен план ще бъде от полза за компанията, екипа и клиентите както във време, така и в пари.

·         Във всеки случай ще трябва да инвестират много и си заслужава.

·         Да, мисля, че е печелившо. Степента зависи от индустрията и степента на дигитализация на компанията.

·         За малкия и среден бизнес е много важно да имат различни канали за комуникация с клиентите. Поради ограничения ресурс и бюджет за мен това е оптималният начин за харчене според резултата.

·         Зависи от процеса, който ще бъде разгледан. Много трудно да се направи оценка.

·         Всеки лев, инвестиран в такъв курс, ще върне повече от един лев, разбира се, ако обучителите са добри и могат да предоставят наистина полезна и ценна експертиза.

Back to Top

Заключения от местните кръгли маси със заинтересованите страни

Кръглата маса беше организирана онлайн на 16 февруари 2022 г.

Участници в кръглата маса бяха:

·         Мартина Михнева, Мениджър Бизнес развитие, Софтуерна компания „Славов Студио“

·         Християн Стоилков , управител, „Презентейшън лидер“ ООД

·         Ива Владимирова, основател, Мрежа за женско предприемачество
„Бизнес на високи токчета“

·         Катина Стойчева, координатор в Асоциацията на интериорните дизайнери в България,

·         Д-р Ана Николова, собственик на малък бизнес, „Мирай Консулт“ ЕООД

·         Вяра Тодева, заместник областен управител на Софийска област, заетост и бизнес развитие

·         Мирослава Иванова, Маркетинг и консултиране на МСП, Образование, Център за професионално образование и обучение, Miracle Works Ltd.

·         Жостин Томс, експерт по дигитален маркетинг, обучител, ментор на млади предприемачи

Активно участие в кръглата маса взеха и членове на екипа на УНСС: доц. д-р Костадин Коларов, д-р Мария Василска, д-р Силвия Георгиева и д-р Даниела Цветкова.

След представянето на основните идеи на учебната програма, нейната структура и съдържание, бяха обсъдени основните въпроси, свързани с практическото прилагане на програмата. По време на дискусията отделните участници споделиха своите виждания, сред които следва да се отбележи следното:

·         Дигитализацията със сигурност може да помогне за развитието и растежа на бизнеса. Университетите често изостават в развитието на технологиите и не винаги са в състояние да привлекат достатъчно преподаватели по цифрови технологии, за да предложат практически ориентирано обучение в тази област. Ето защо настоящата учебна програма наистина е необходима.

·         Жените са по-склонни да учат от мъжете. Жените искат да бъдат по-подготвени и това би улеснило привличането им като стажанти.

·         Има много възможности за обучение за жени предприемачи, но е изключително важно да има специално насърчаване за жените предприемачи, защото им липсва самочувствие и информираност за конкретните стъпки в дигитализацията. Много предприемачи не разбират защо трябва да инвестират в дигитализация. Дори вече създадените сайтове не се поддържат и не спомагат за улеснение на клиентите.

·         Първата стъпка трябва да бъде осъзнаване на нуждите от специфични знания и умения – от какви специфични компетенции се интересуват жените предприемачи, от какво се нуждаят и какви знания и умения трябва да се натрупат, създадат и развият, след което да се реши какво да учат. Тоест не трябва да се изхожда от наличието на една или друга програма и предложеното му съдържание и списък с теми, но от специфичните нужди на отделната жена предприемач. Тук може да възникне потенциален проблем с приложимостта на индивидуално съобразена програма за обучение на други жени предприемачи с подобен профил.

·         Обучението трябва да започне с анализ на състоянието на бизнеса, да се намерят всички важни неща, които трябва да се подобрят. По отношение на организацията на обучението има различни възможности – например чрез менторство, каквато е програмата на някои клубове на жените предприемачи.

·         Програмата се счита за доста интересна, особено за хората извън София, тъй като такава програма може да ги насърчи да бъдат ефективни предприемачи. Много малки предприятия в провинцията се страхуват от дигитализацията и изграждането на дигитални компетенции остава пренебрегнато в ежедневната им дейност, защото не винаги разбират ползите. Следователно те остават до голяма степен изолирани от възможностите, които предлага за маркетинг на бизнеса, работа в мрежа и подобряване на общите бизнес резултати.

·         Би било полезно подобна програма да се популяризира извън столицата София. Например чрез регионалните бюра по труда. Дори безработните да бъдат стимулирани да започнат бизнес. Това ще реши и регионални проблеми като миграцията към големите градове.

·         Инициативата учебната програма да достигне до отдалечени малки населени места, например в селски пусти райони, региони с висока безработица и миграция, трябва да бъде предприета чрез партньорство между местните власти, изследователски и образователни институции – университети и правителството.

·         За да достигне учебната програма до по-широка аудитория, е необходимо да се субсидира обучението на целевите групи от подходящи налични източници на финансиране, като европейски програми, насочени към предприемачеството и дигитализацията.

·         Дори вече създадените сайтове не се поддържат и не спомагат за улеснение на клиентите. Много предприемачи не разбират защо трябва да инвестират в дигитализация.

·         Учебната програма трябва да се предоставя срещу заплащане. Целта на учебната програма трябва да бъде ползите от дигиталните инструменти да бъдат разбрани от жените предприемачи, но не и да ги превърне в професионалисти в цифровите технологии, което не е толкова реалистично и ефективно, с изключение на ограничен брой случаи (напр. тези, които вече имат цифрови познания и умения, дължащи се на техническо образование и опит, посещаване на курсове за изграждане на цифрови компетенции и др.). Вместо това програмата трябва да им помогне да решат какви задачи, дигитални процеси и инструменти и в крайна сметка какви дигитални специалисти да използват.

·         Хората, които правят бизнес, не трябва да отклоняват вниманието си от бизнеса към дигиталните технологии, но трябва да знаят кои професионалисти могат да помогнат за въвеждането им.

·         Учебната програма е много добра, според участниците в кръглата маса, но въпросът е към кои жени предприемачи е насочена. За много фирми е трудно да се дигитализират. Предлагането на учебната програма трябва да бъде съобразено с фазите на развитие на бизнеса. Например, ще бъде полезно за младите предприемачи да включват модули за финансовите и правните аспекти на бизнеса. Тоест трябва да се включат модули с основни познания за управлението на нов бизнес.

·         Има предприемачи в различна степен на готовност да използват дигитални инструменти и затова трябва да се предлагат модули според степента на готовност.

·         Учебната програма може да бъде насочена не само към предприемачи, но и към отделни служители в предприятията

Back to Top